Резултатите от третото национално представително проучване са тук. Съвместна инициатива на Finance Academy и ОББ Асет Мениджмънт, реализирана от „Тренд“.
0%
нямат заделени пари за непредвидени ситуации
0%
не спестяват пари
0%
не инвестират
0 от 10
има резерв за повече от 6 месеца
Данни от септември 2026 г., 1000 интервюта, „Тренд“.
Кликнете върху графика, за да я отворите на цял екран и да я изтеглите.
База: 1000 респондента · Един отговор
46% определят стандарта си като нисък или много нисък. При хората между 60 и 70 г. това са около две трети, а при тези над 70 г. над три четвърти. Едва 4% го определят като по-скоро висок.
База: 1000 респондента · Един отговор
Близо половината свързват по-добрия живот с повече работа, а едва 9% с инвестиране. Спестяването излиза на първо място само при хората над 70 г.
База: 1000 респондента · Един отговор
Трима от десет българи спестяват. При хората под 30 г. делът е около два пъти по-нисък от средния, а при висшистите достига близо половината. Склонността към спестяване расте с дохода.
База: 303 спестяващи · Един отговор
61% от спестяващите заделят до 10% от дохода си. Само 8% успяват да отделят над една пета.
База: 1000 респондента · Един отговор
Сред висшистите шест от десет имат резерв, а сред най-ниско образованите делът е около три пъти по-нисък. При хората под 30 г. делът е двойно по-нисък от средния.
База: 423 души със заделени средства · Един отговор
32% от имащите резерв биха изкарали до 3 месеца, а само 24% повече от 6 месеца. Това означава, че едва около 1 от 10 българи има буфер за над половин година.
1 от 10
Само около 10% от всички българи имат резерв за повече от 6 месеца (изчислено от данните на проучването).
База: 1000 респондента · Един отговор
Инвестирането е по-разпространено при висшистите, хората с доход над 1000 евро и тези между 30 и 60 г.
Финансови активи: 35% при инвеститорите срещу 8% при неинвестиращите.
База: 75 инвестиращи · Повече от един отговор
Финансовите активи вече се нареждат непосредствено след златото и имотите.
Възможни са повече от един отговор, сборът надхвърля 100%.
Базата на инвестиращите е малка (75 души), затова резултатите имат ориентировъчен характер.
База: 925 души, които не инвестират · Повече от един отговор
Имотите са на първо място във всички демографски групи. 29% не биха инвестирали, дори да имат възможност, което показва, че бариерата е не само в парите, а и в знанията и нагласите.
Възможни са повече от един отговор, сборът надхвърля 100%.
База: 1000 респондента · Един отговор
38% определят стандартите като важни, но 35% нямат мнение, а при хората над 70 г. и с основно образование този дял е около и над половината. Темата все още е непозната за широката публика.
База: 1000 респондента · Един отговор
Мобилното банкиране води при хората под 40 г. и в София. След 50 г. водещ остава банковият офис, а над 70 г. мобилното банкиране почти не се използва.
База: 1000 респондента · Един отговор
При хората под 40 г., висшистите и в София безкасовите плащания вече изпреварват парите в брой. В малките градове и селата кешът остава категорично водещ.
| Показател | дек. 2023 | дек. 2024 | септ. 2026 | Промяна |
|---|---|---|---|---|
| Спестяват пари | 22% | 24% | 30% | +6 п.п. спрямо 2024 |
| Инвестират пари | 7% | 8% | 8% | без промяна |
| Определят стандарта си като среден | 52% | 53% | 49% | -4 п.п. |
| Определят стандарта си като нисък или много нисък | 41% | 38% | 46% | +8 п.п. |
Главен инвестиционен стратег, ОББ Асет Мениджмънт
„Данните очертават интересен парадокс. Дигиталните финансови услуги навлизат все по-успешно в ежедневието на българите, но спестяването и особено инвестирането все още не се развиват със същото темпо. Това показва, че достъпът до технологии сам по себе си не е достатъчен. Необходими са повече знания, увереност и дългосрочна финансова култура, за да могат хората да превърнат свободните средства в инструмент за финансова сигурност и добър жизнен стандарт.“
Все повече хора спестяват, но не преминават към инвестиране. Делът на спестяващите расте от 24% до 30%, а инвеститорите остават 8%.
91% от българите не инвестират, което показва сериозен неизползван потенциал за инвестиционния пазар и взаимните фондове.
Финансовите инструменти вече се нареждат непосредствено след двата традиционно предпочитани актива.
Традиционните инвестиции продължават да се възприемат като по-разбираеми и по-сигурни от взаимните фондове, затова финансовото образование остава ключово.
Дигитализацията създава по-добра среда за инвестиране.
Отговорните инвестиции започват да привличат внимание, но са нужни повече информация и образование.
Управляващ партньор, Finance Academy
„Близо шест от десет българи нямат никакъв финансов резерв. Това означава, че една загуба на работа или едно заболяване са достатъчни, за да обърнат живота на цяло семейство. Но дори тези, които спестяват, често губят, без да го усещат. След няколко години висока инфлация парите, оставени в брой или на депозит с почти нулева лихва, купуват осезаемо по-малко от преди. В същото време хората, които инвестират дългосрочно в популярни класове активи, в повечето случаи са успели да запазят и дори да увеличат покупателната си способност. Спестяването е първата стъпка, но без инвестиране то само забавя загубата. Затова финансовата грамотност трябва да стане масова, а не привилегия на малцина.“
Само около 1 от 10 българи би издържал над половин година без доход.
Младите под 30 г. спестяват два пъти по-рядко от средното, а точно те имат най-много време парите им да растат.
44% разчитат само на повече работа за по-добър живот. Трудът обаче има таван, а инвестициите нямат.
29% не биха инвестирали, дори да имат пари. Бариерата е знанието и доверието, а не само доходът.
Спестяването остава ограничено като обхват и като размер: трима от десет спестяват, повечето малка част от дохода.
По-добрият стандарт се свързва преди всичко с по-високи доходи, а не с управление на наличните средства. Инвестирането остава периферно.
Финансовият буфер е ограничен като обхват и устойчивост: мнозинството няма резерв, а при много от имащите той е за кратък период.
Инвестирането все още не е част от масовото поведение. Предпочитат се имоти и злато, а бариерите са свързани и с нагласите и знанията.
Дигитализацията напредва неравномерно: младите, висшистите и столицата водят, а по-възрастните и по-малките населени места разчитат на офис и кеш.
Финансовата грамотност е основата на всяко стабилно общество. Всяка година Finance Academy изследва как българите управляват своите пари: спестяват ли, инвестират ли, доверяват ли се на дигиталните финанси. През 2026 г. направихме това заедно с ОББ Асет Мениджмънт, за да представим най-пълната картина на финансовата култура в България до момента.
Кратко видео за третото издание на националното проучване: какво изследваме и защо това има значение за всеки от нас.
Най-голямата платформа за финансово образование в България с над 75 000 обучени, част от групата на SoftUni. Мисията ни е да направим финансовата грамотност достъпна за всеки българин.
Над 130 000 инвеститори в България се доверяват на ОББ Асет Мениджмънт. Дружеството е учредено през 2004 г. като от 2017 г. става част от структурата на KBC Group. През 2020 г. е придобито от KBC Asset Management NV, белгийско управляващо дружество с над 70 години опит в управлението на активи. Днес ОББ Асет Мениджмънт е търговската марка на клона на KBC Asset Management NV в България и управлява местните захранващи колективни инвестиционни схеми.
Обединяваме експертиза в образованието и управлението на активи, за да повишим финансовата грамотност в България.
Разбираме как работят парите, рисковете и възможностите.
Спестяваме редовно и инвестираме съзнателно, а не на случайност.
Финансова стабилност, буфер за непредвиденото и растеж във времето.
Ранните навици за спестяване и първите инвестиции имат най-голямо значение, защото им предстоят десетилетия да се натрупват. Времето е най-големият съюзник, въпреки по-ниските доходи.
Години на най-големи финансови решения: жилище, семейство, кариера. Грамотността тук предпазва от скъпи грешки и поставя основата на дългосрочното богатство.
Фокусът се измества към изграждане на капитал и подготовка за пенсия. Всяко решение има сериозна тежест, защото държавната пенсия не е достатъчна за достоен и качествен живот.
Управлението на натрупаното и защитата му от инфлация и измами става ключово за спокойствието.
„Финансовата грамотност не е за финансистите. Тя е за всеки човек.“
Данни от изданието от декември 2024 г., реализирано от „Тренд“, извадка 1005 респондента.
не спестяват пари
инвестират
не могат да преценят влиянието на данъците
73% от българите не спестяват пари, а едва 8% инвестират. Това означава, че по-голямата част от домакинствата нямат финансов буфер срещу непредвидени разходи и пропускат възможността парите им да работят за тях. Разликата между спестяване и инвестиране често се дължи не на липса на средства, а на липса на знания.
По-добрият жизнен стандарт, спестяването и инвестирането са значително по-характерни за по-младите, висшистите и хората с по-високи доходи. Две трети от хората над 70 г. определят стандарта си като нисък. Финансовата грамотност не е привилегия. Тя е инструмент, който може да смекчи точно това неравенство.
21% от българите не могат да преценят дали данъците влияят на техния стандарт на живот. Тази несигурност е симптом на нещо по-широко: когато не разбираме финансовите механизми около нас, оставяме важни решения на случайността. Информираността е първата стъпка към контрол.
Използването на данните и графиките е свободно при цитиране на източника: Проучване на „Тренд“ за Finance Academy и ОББ Асет Мениджмънт, септември 2026.
Контакт за медии: Finance Academy, info@financeacademy.bg
Изтегли всички графики (ZIP)